phone +359 878 189 423 | email spidercopter@live.com

Иван Кристоф: Мога да помогна на града

19.01.2025 |by hems | 0 Comments | Blog

– Кое накара Човека паяк да се включи в предизборната кампания в България и това ли е реално поводът за краткото ви завръщане тук?

– Дойдох в Шумен по покана на депутати от НДСВ. Но държа да подчертая – на шуменските депутати. Не се занимавам с партии, нито пък ме интересува кой в коя политическа сила членува. Дойдох в Шумен, защото вярвам в тези хора, а за кандидат-кметицата Даниела Русева си проверих преди това информацията по Интернет. Не открих нищо лошо за нея и прецених, че е човек, на който мога да помогна. Ако трябва да съм откровен, подобно нещо искам да направя и за кандидат-кмета на Велинград Заварин Маров. Той е от БСП и е бивш депутат. Но понеже имам вила във Велинград, а хората там го уважават, смятам, че е по-важно и принципно да направя нещо за самия град. И на него имам желание да помогна, както на Даниела. Тя е изключително смела жена и ми допадна. Дори се пошегувах, че ако стане кмет на Шумен, всяка година ще идвам тук да правя атракции.

– Как ще се отрази участието ви в подобни кампании на имиджа ви като човек спасител?

– Трябва да се правят добри неща. Пак казвам – не вярвам на партиите. Дори като българин се срамувам от простотията на политици, които тъпчат и потушават българския дух. Ние сме велик народ, а хората тук се третират като идиоти. Поради факта, че работя за себе си и работя за другите едновременно с това в основата на всичко за мен е желанието да уцелеем. Но за да може човек да живее ползотворно, не трябва да мисли как да навреди на други хора и животни, а трябва да се освободи от всички негативни действия. Само тогава ще вървим напред. Това е моят морален кодекс, който ме води всеки ден и час.

– Как и кога разбрахте, че мисията ви е да спасявате хора?

– През 1993 г. в Сент Катринс загинаха 4 души при монтаж на мост. Реших, че мога да създам отряд, който да достига до реално недостъпни места, и че може да има спасени хиляди живота. Ако трябва да поставя някого в ситуации, в които съм бил, това е все едно да му подпиша смъртната присъда. Контактувам със стотици хора и сме създали цяла мрежа от най-различни личности, но предпочитам аз да поема пълния риск. Не мога да си позволя да карам някой да върши нещо, което не му е по силите, и затова всички, които са с мен, го правят доброволно.

– Смятахте да правите доброволен отряд за спасителни операции в екстремни ситуации и в България. Докъде стигна реализацията на тази идея?

– По-добре да не говорим за това. Вече нямам сили да се моля на ведомства и да ги убеждавам, че трябва да си вършат работата, за която всъщност получават заплати. Определено съм решил да направя една такава ефективна структура и тук, у нас. През повечето време обаче съм в Торонто и в момента правя проучвания. Върти ми се из главата идеята аз да съм основен спонсор и чрез други спонсори да реализираме най-накрая българския вариант на канадската ми дейност. За съжаление в България има чиновници, които не смеят да кихнат без разрешението на своите началници. И се сещам за един случай, в който американска компания изпрати свои мениджъри в Индия. Изведнъж се оказа, че въпреки сплотената работна атмосфера и добрите отношения между шефове и подчинени работата не вървяла. Мениджърите правят проучване и то доказва, че самата култура на индийците е по-различна и американският модел там не заработва. Индийците имат уважение към мениджъра си, ако той ги ругае. Т. е. да му имат страха. Иначе му се качват на главата.

– Да не би да правите аналог със ситуацията в България в момента?

– Определено нашият бит и култура също дават отражение. Подходът обаче не трябва да е такъв. Хората нямат нужда от парфюмирани обещания, на каквито ще се наслушат и на тези избори, а просто трябва да бъдат оставени да направят своя избор с един обикновен въпрос: “Искате ли?”

Биляна Веселинова

Иван Кристоф – Човека-паяк и министърът на туризма на Мадагаскар пред “Делници” на Евроком

Това, което виждате в момента, е изложба от снимки и материали, които съм използвал на най-голямото изложение за сигурност, безопасност и пожарогасене. Снимките са част от идеята да не се изхвърлят използваните материали, а да се рециклират и използват повторно. Сред тях са кадри от първото ми изкачване на най-високата кула в света – Си Ен Тауър, което направих с пълна дискретност. Тогава изградих бранда „Иван Кристов“, който вече е търговска марка.

Бях с екипа на ВВС, защото целта беше да внедрим иновации – нещо, което никой друг не е правил. В един от проектите използвахме хеликоптер ENSTOM B480 с един двигател, който е първият сертифициран за търсене и спасяване. Това беше истинска иновация, която дори привлече вниманието на международни компании за реклама. Реализирахме проекта в Горна Оряховица, където създадохме и първата доброволческа инициатива за специализирано спасяване.

Всъщност винаги съм поставял акцент върху доброволчеството и помощта на другите. Тази идея не е обвързана с бизнес, а с обществена полза. В Канада, например, където съм гражданин, съществуват „самарянски“ закони, които защитават хората, оказващи помощ, дори и ако допуснат грешка.

През годините съм развил различни иновативни проекти. През 1997 г. поставих рекорд за „Гинес“, като се спуснах от хеликоптер над езерото Онтарио на височина 2000 фута. Това се случи по молба на канадските служби за сигурност и спешна помощ, които организираха първия Ден на благодарността за спасителните служби. Ситуацията беше предизвикателна – трябваше да осигуря финансиране за хеликоптера и да преодолея административни пречки, но в крайна сметка рекордът беше постигнат.

Една от най-трудните ситуации беше свързана със спускане от хеликоптер в Торонто. Имаше риск от арест заради регулации на пристанището, но успях да изпълня маневрата с минимален риск. Тази демонстрация показа възможностите на екипа ми и привлече вниманието на широката общественост.

През годините съм участвал в множество инициативи, свързани със спасяване и иновации. Моята мечта винаги е била да създам по-безопасна среда за хората. В България развиваме идеи за аварийни операции по земя, вода и въздух, включително с екипировка, донесена от Канада. Работим с партньори и доброволци, за да изградим ново поколение специалисти, които ще продължат нашата мисия.

Важно е да подчертая, че страхът е естествен фактор в подобни ситуации, но е важно да бъде контролиран и предвиден. Именно този „разумен страх“ ни помага да оцеляваме и да бъдем успешни в това, което правим.

 

KEEP READING

Spiderman on the Global TV Prime Time News and Late Evening News

18.01.2025 |by hems | 0 Comments | Blog

After spending all his money to buy a helicopter for his New Series of World Records, Ivan Kristoff,  a struggling rope access technician, conceptualized the creation of the Highrise Emergency Aerial Response Team (H.E.A.R.T.). He was so broke he had nothing to sell to pay rent. But that’s not even the hardest part: The stress of this project was brutal. Ivan injured his spine during training. He poured his heart, soul, and physical health into the team.
March, 22, 2022 – Bulgarian Pavilion Expo 2020 Dubai, Dubai, UAEOn June 8, 1993, four men were killed when the scaffolding on which they were standing came loose on the Garden City Skyway in ST. CATHARINES, Ontario. When in 1995, Ivan Kristoff was invited by the representatives of the Ontario Ministry of Labor to join the Technical Committee for Rope and Suspended Access, he proposed to improve the Health and Safety and new By-lays for work on high-rise buildings with new procedures for work at height.  Some of them were to install anchors on the exterior vertical wall on every fifth floor so that the rope access techs are more secure if there are strong winds. Especially on the corners where due to the height and lack of obstructure for the wind at high elevation, the winds are stronger and there can be a very forceful Venture effect.

“We have to remember what happened here so that it doesn’t happen again,” Kristof said at his first meeting with his colleagues and engineers. So, later when he was hired to install anchors on the side of the tall high-rise building and he saw on the TV news that one of the sales representatives was showcasing a new building to the public, he called Tridel’s Vice President of Sales and Marketing, Jim Ritchie and Bill Tracogna, the VP of operations of Tidel, one of the biggest high-rise developers in Canada and proposed to invite the media to showcase these new safety implementations. So, once he received the drawings, he ivan kristoff went to work and invited Global TV station and a reporter from the Toronto Sun. But as he rappeled down to install the anchors, he turned upside down in his Spiderman style, to relieve the pressure on his vital parts from his aerobatic ropework, he noticed that beside the GLOBAL TV NEWS van, there was a Police car, an Ambulance and a Fire Department truck. Not your regular day at the office.

When Ivan Kristoff climbed back to the Roof, the top of the building, he was surprised to see the Welcoming Committee of  Lynn, the Property manager of DEL Property Management, a Metro Toronto Police Officer, and a Security guard waiting for him. The officer introduced himself as Metro Police Sgt. Mark Longmuir and politely asked Ivan to pick up his stuff to escort him downstairs and arrest him. But to his surprise, Ivan asks everybody what they are doing there, how dare to interrupt his job, and why they are without helmets and safety equipment. He shows them his blueprints and asks them to leave the RoofTop, so he minds his business. Metro Police Sgt. Mark Longmuir immediately realizes what is happening, reaches his radio, and calls: “Everybody stand back! There is a miscommunication.” Indid. It turns out that when a lady, a tenant of the newly built residential high-rise opened the door of her newly purchased apartment and saw a man hanging upside down. She immediately calls the Property Manager of the condominium Lynn Stadelbauer and on top of that, a TV reporter goes to her office and asks for Ivan Kristoff. No one has warned the property management office, because the new building is still under construction and the building does not have sufficient occupants and is not built already, the TV reporter should call Ivan Kristoff directly. But when Lynn Stadelbsuer tries to find anyone from the Tridel Office to see if they hire this Spiderman-looking guy, because it happens before New Year’s Evening, she finds nobody. She makes the biggest mistake in this situation, calling 911.  And when they hear that the media is already there, everyone is on edge.

But when Police Officer Sandy Lupo from the Toronto Police comes to the roof and sees Ivan Kristoff’s professional equipment and handling of the situation, he impliedly shakes his hands with Ivan kristoff, aka Spiderman, and they become friends. Later PC Lupo invited Ivan Kristoff to be the only participant from the volunteer rescue organization to be part of the 1st Law Enforcement and Emergency Services Appreciation Day in Canada, where Ivam Kristoff set and sponsored the new Series of World Records for rappeling and ascending on a rope, suspended by a helicopter. In the meantime here is what came out in the news.

Global TV Anchor: Jane Gilbert, TV Reporter Bill Tulberidge

Location: 68 Corporate Dr, Scarborough, Ontario

Ivan Kristoff hanging on ropes about 300 feet off the ground during video footage for Global TV Prime Time News and Late Evening News on Monday, December 30, 1996

Ivan Kristoff, promoting his novelty in high-rise rescue techniques, conducted a demonstration at 100 meters above ground in Scarborough, aiming to establish a volunteer team to assist fire departments. However, the media described that the  event turned into a public relations disaster when authorities, unaware of the demonstration, were called to the scene. Despite having permission from the building owners, the incident led to a full-scale emergency response. Kristoff argues for the necessity of such a team, citing a past accident where lives could have been saved. However, many fire departments are unaware of his initiative,  highlighting communication and coordination issues. But the reason for that is because Ivan Krtistoff has comunicated only with the Toronto Fire Department. And given the fact that Ivan is a young mabn, Spiderman-look alike, no one has tought that he can challenge the Powers That be and do something that they can not do.

Global TV News Anchor during the Prime Time Announcement: A high-rise rescue Display turns into high-rise Follies. Stay with us.

Jane Gilbert, TV News Anchor:
A high-rise rescue operation was introduced in Toronto this morning. The service is intended to assist area fire departments in cases of emergency, but as Global’s Bill Tulberidge explains, its promoter was left hanging in midair.

Bill Tulberidge, Reporter:
The Canadian rescue emergency service team held its first high-angle rescue demonstration in Scarborough today, and it was a public relations disaster. Ivan Kristoff invited the media to view his growth access techniques, 100 meters above the ground while he drilled safety anchor holes in the walls of this condo. He wants to establish a team of high-rise rescue volunteers to assist area fire departments. The first authorities heard of this was when the building management called the Police. Soon, four cruisers, two fire trucks, and an ambulance were on the scene to rescue the rescuer, although posing for cameras is not part of his job, K

Metro Police Sgt. Mark Longmuir:
This gentleman had permission from the owners of the building to do what he was inclined to do for whatever reasons and certainly not a police matter at this point, and he’s safe and sound and has a happy ending. He is safe and sound.

Bill Tulberidge, Reporter:
With the exception of Toronto, no Fire Department has heard of Kristoff, his ideas or his organization.

Ivan Kristoff:
That’s the point. Nobody knows what’s going on. No, that’s exactly what happened. That was perfect. I do everything with the owner of the building with the people who pay me, who hire me. Somebody calls somebody from somewhere, and then he calls you. The guy, the Police, doesn’t know what’s going on. The firefighter doesn’t know what’s going on.

Bill Tulberidge, Reporter:
Undaunted, Kristoff says there is a need for such a rescue team, pointing to the fatal accident on the Skyway Bridge in St Catharines in June of 1993 he feels lives could have been saved if such a team existed. Most metro area fire departments have high-angle rescue capability, but to date, there has been no need for assistance for many volunteer groups, Bill Turbovich, Global News, Scarborough.

“In 1993, four people died in St. Catharines while installing a bridge. I decided that I could create a team that could reach places that were really inaccessible, and that thousands of lives could be saved. If I had to put someone in the situations I was in, it would be like signing a death warrant for them. I contact hundreds of people and we have created a whole network of very different personalities, but I prefer to take the full risk. I can’t afford to make someone do something they can’t do, so everyone who is with me does it voluntarily.”

– Ivan Kristoff shared for the Standart Newsparer in Bulgaria later.

In the article “Worker ropes in police“, by Paul Pigott, The Toronto Sun,  described how Police and firefighters responded to a Scarborough high-rise after reports of a man scaling the building. Initially believed to be a suicide attempt or unauthorized stunt, authorities discovered that Ivan Kristoff, a 28-year-old “rope access” construction worker, was performing a demonstration of high-altitude rescue skills. The incident arose from a miscommunication with the property manager. Kristoff used the opportunity to promote his plan for a volunteer high-rise rescue team, but local fire officials dismissed the idea, stating they have their own trained teams and equipment.

 

За зрителя тази история, която бе представена по една от най-водещите национални телевизии в Канада бе целенасочено представена като смешна куриозна случка за един едва ли не “див” арогантен авантюрист, който си въобразява, че има по-добро решение от 911 – най-силните спасителни служби в цяла северна Америка, но факта бе, че аз, Иван Кристоф, бях там, където никой не можеше да ме стигне и показах сам решение, което други не само, че не са предложили, но в следствие на моите действия, то бе прието като закон в новите регулации за работа на високо в провинцията Онтарио. Това бе шок за всички замесени в случката, които реагираха панически и не можаха за себе си даже да си обяснят, сериозността на последствията, особено, за един бизнес оператор като мен, който си навлече неприятности, заради пробива на комуникации на по-високото ниво:

“През 1993 г. в Сент Катринс загинаха 4 души при монтаж на мост. Реших, че мога да създам отряд, който да достига до реално недостъпни места, и че може да има спасени хиляди живота. Ако трябва да поставя някого в ситуации, в които съм бил, това е все едно да му подпиша смъртната присъда. Контактувам със стотици хора и сме създали цяла мрежа от най-различни личности, но предпочитам аз да поема пълния риск. Не мога да си позволя да карам някой да върши нещо, което не му е по силите, и затова всички, които са с мен, го правят доброволно.”
-Иван Кристоф

Спайдърмен в глобалните телевизионни новини в прайм тайм и късните вечерни новини

След като похарчи всичките си пари, за да купи хеликоптер за своята Нова поредица от световни рекорди, Иван Кристоф,  борещ се техник за въжен достъп, концептуализира създаването на Екипа за спешно въздушно реагиране на високи сгради (H.E.A.R.T.). Той беше толкова разорен, че нямаше какво да продаде, за да плаща наем. Но това дори не е най-трудната част: стресът от този проект беше брутален. Иван контузи гръбнака си по време на тренировка. Той вложи сърцето, душата и физическото си здраве в отбора.

 

На 8 юни 1993 г. четирима мъже бяха убити, когато скелето, на което стояха, се разхлаби на Skyway Garden City в ST. КАТАРИНС, Онтарио. Когато през 1995 г. Иван Кристоф беше поканен от представителите на Министерството на труда на Онтарио да се присъедини към Техническия комитет за въжета и окачен достъп, той предложи да се подобрят здравето и безопасността и новите подложки за работа на високи сгради с нови процедури за работа на височина. Някои от тях трябваше да монтират анкери на външната вертикална стена на всеки пети етаж, за да бъдат по-сигурни въжените техники при силен вятър. Особено в завоите, където поради височината и липсата на препятствия за вятъра на голяма надморска височина, ветровете са по-силни и може да има много силен Venture ефект.

„Трябва да помним какво се случи тук, за да не се повтори“, каза Кристоф на първата си среща с колегите и инженерите си. И така, по-късно, когато го наеха да монтира анкери отстрани на високата многоетажна сграда и той видя по телевизионните новини, че един от търговските представители показва нова сграда на обществеността, той се обади на вицепрезидента по продажбите на Tridel и Маркетинг, Джим Ричи и Бил Траконя, вицепрезидент по операциите на Трайдел, един от най-големите предприемачи на високи сгради в Канада, и предложиха да поканят медиите да покажат тези нови изпълнения за безопасност. И така, след като получи рисунките, Иван Кристоф отиде на работа и покани телевизия Global TV и репортер от Toronto Sun. Но докато се спускаше надолу, за да монтира котвите, той се обърна с главата надолу в стила си на Спайдърмен, за да облекчи натиска върху жизнените си части от пилотажното си въже, той забеляза, че до микробуса на GLOBAL TV NEWS има полицейска кола, линейка и камион на пожарната. Това не е обичайният ви ден в офиса.

Когато Иван Кристоф се изкачи обратно на покрива, най-горната част на сградата, той беше изненадан да види посрещащата комисия от Лин, управителя на собствеността на DEL Property Management, полицейски служител на Metro Toronto и охранител, които го чакаха. Полицаят се представил като сержант от Полицията на Торонто Марк Лонгмюър и учтиво помоли Иван да вземе нещата му, за да го придружи надолу и да го арестува. Но за негова изненада Иван разпитва всички какво правят там, как смеят да му пречат на работата и защо са без каски и предпазни средства. Той им показва своите чертежи и ги моли да напуснат RoofTop, така че той си гледа работата. Метро полицейски сержант Марк Лонгмюър веднага осъзнава какво се случва, стига до радиостанцията си и се обажда: „Всички се отдръпнете! Има грешна комуникация.“ Индивид. Оказва се, че когато една дама, наемателка на новопостроената кооперация, отворила вратата на новозакупения си апартамент и видяла мъж да виси с главата надолу. Тя веднага се обажда на управителя на етажната собственост Лин Щаделбауер и на всичкото отгоре телевизионен репортер отива в офиса й и пита за Иван Кристоф. Никой не е предупредил управлението на имотите, тъй като новата сграда все още се строи и сградата няма достатъчно обитатели и не е вече построена и репортерът на телевизията трябва да се обади директно на Иван Кристоф. Но когато Лин Щаделбсуер се опитва да намери някой от офиса на Тридел, за да види дали ще наемат този човек, изглеждащ като Спайдърмен, но тъй като това се случва преди новогодишната вечер, тя не намира никого. Тя прави най-голямата грешка в тази ситуация, като се обажда на 911.  И когато чуят, че медиите вече са там, всички са на нокти.

Но когато полицай Санди Лупо от полицията в Торонто идва на покрива и вижда професионалното оборудване на Иван Кристоф и как се справя със ситуацията, той косвено се ръкува с Иван Кристоф, известен още като Спайдърмен, и те стават приятели. По-късно полицая Лупо покани Иван Кристоф да бъде единственият участник от доброволческата спасителна организация, който да бъде част от Първия ден за оценяване на правоохранителните органи и службите за спешна помощ в Канада, където Ивам Кристоф постави и спонсорира новите серии от световни рекорди за спускане с рапел и изкачване на въже, окачено на хеликоптер. Междувременно ето какво излезе в новините:

Глобал ТВ водещ: Джейн Гилбърт, ТВ репортер Бил Тълбъридж

Местоположение: 68 Corporate Dr, Скарбъро, Онтарио

Иван Кристоф, закачен на въжета на около 300 фута над земята по време на видео заснемане за Global TV Prime Time News и Late Evening News в понеделник, 30 декември 1996 г.

Иван Кристоф, който популяризира иновациите си в техниките за спасителни операции на високи сгради, проведе демонстрация на 100 метра височина над земята в Скарбъро, с цел създаване на доброволчески екип, който да помага на пожарните служби. Въпреки това, медиите описаха събитието като катастрофа за обществените отношения, когато властите, които не бяха уведомени за демонстрацията, бяха извикани на мястото. Въпреки че имаше разрешение от собствениците на сградата, инцидентът доведе до мащабен отговор от страна на спешните служби. Кристоф изтъква необходимостта от такъв екип, като посочва инцидент от миналото, при който животите можеха да бъдат спасени. Въпреки това, много пожарни служби не знаят за неговата инициатива, което подчертава проблеми в комуникацията и координацията. Причината за това обаче е, че Иван Кристоф е комуникирал само с Пожарната служба на Торонто. А като се има предвид, че Иван е млад човек с външен вид на Спайдърмен, никой не е помислил, че той може да оспори установените власти и да направи нещо, което те не могат.

Водещ на новините на Глобал ТВ по време на основното предаване: Спасителна демонстрация на високи сгради се превръща в спасителна фалшива ситуация. Останете с нас.

Джейн Гилбърт, водещ на новините по телевизията:
Спасителна операция на висока сграда беше представена тази сутрин в Торонто. Службата има за цел да помага на местните пожарни служби в случай на спешност, но както обяснява Бил Тълбъридж от Global, нейният промоутър остана висящ във въздуха.

Бил Тълбъридж, репортер:
Канадският екип за спасителни операции на високи сгради проведе първата си демонстрация на спасителни операции с висока ъглова безопасност в Скарбъро днес, като това се превърна в катастрофа за обществените отношения. Иван Кристоф покани медиите да наблюдават неговите техники за достъп до високи сгради, на 100 метра над земята, докато пробиваше дупки за закрепване на осигурителни въжета в стените на този апартамент. Той иска да създаде екип от доброволци за спасителни операции на високи сгради, които да помагат на местните пожарни служби. Първите власти, които чуха за това, бяха, когато управлението на сградата извика полицията. Скоро на мястото пристигнаха четири патрулни коли, два пожарни автомобила и линейка, за да спасят спасителя, въпреки че позирането пред камерите не е част от работата му.

Сержант Марк Лонгмюир, от полицията на Метро:
Този господин имаше разрешение от собствениците на сградата да прави каквото реши, по каквито и да е причини, и със сигурност това не е въпрос за полицията в този момент, и той е в безопасност и със щастлив край. Той е в безопасност и всичко е наред.

Бил Тълбъридж, репортер:
С изключение на Торонто, никоя пожарна служба не е чувала за Кристоф, неговите идеи или организация.

Иван Кристоф:
Ето това е точката. Никой не знае какво се случва. Да, точно това се случи. Беше перфектно. Аз правя всичко с разрешение от собствениците на сградата, с хората, които ме плащат, които ме наемат. Някой звъни на някого отнякъде и той ви звъни. Полицията, човека от полицията не знае какво се случва. Пожарникарите не знаят какво се случва.

Бил Тълбъридж, репортер:
Неуспокоен, Кристоф заявява, че има нужда от такъв спасителен екип, като посочва смъртоносния инцидент на моста Скайуей в Сейнт Катрийнс през юни 1993 г., при който според него, животи можеха да бъдат спасени, ако такъв екип съществуваше. Повечето пожарни служби в района на метрото имат възможности за спасителни операции на високи сгради, но до момента не е имало нужда от помощ от доброволчески групи. Бил Тълбъридж, Глобал Нюз, Скарбъро.

В статия, публикувана в Toronto Sun, журналистът Пол Пигот описва инцидент, при който полицията и пожарната служба в Скарбъро реагират на сигнал за мъж, изкачващ се по външната страна на висока сграда. Първоначално се смята, че лицето извършва опит за самоубийство или неразрешен каскадьорски номер. Пристигайки на място, органите на реда откриват, че 28-годишният Иван Кристоф, специалист по “достъп с въже”, демонстрира своите умения за височинно спасяване пред медиите, докато работи на 20-ия етаж на сграда на Corporate Rd., която все още е в строеж. Строителният супервайзор на Tridel, Джим Хол, обяснява, че управителят на имота, който е подал сигнала, не е бил информиран за дейността на Кристоф, което води до недоразумението. Сержант Марк Лонгмюър от полицията на Метро Торонто коментира случая като “пробив в комуникацията”.

Worker ropes in police

Работникът въвлича полицията

Автор: Пол Пигот, Toronto Sun

Полицията и пожарникарите се втурнаха към високата сграда в Скарбъро вчера, след като получиха сигнал, че мъж, който се катери по външната страна на сградата, опитва да се самоубие или извършва неразрешен каскадьорски трик.

Полицаи отидоха на върха на сградата, готови да повдигнат обвинения на Иван Кристоф, 28-годишен, за хулиганство и нарушение на частна собственост, но се оттеглиха, когато разбраха, че той работи върху сграда на 68 Corporate Rd., която все още е в строеж.

„Мислехме, че е скачач“, каза пожарникар от Скарбъро.

Кристоф, строителен работник, специализиран в „въжен достъп“, демонстрираше уменията си за рабопта с алпийски методи и височинно-въздушно спасяване пред медиите, докато пробиваше стените на 20-ия етаж, за да постави стоманени анкери.

Спасителен екип

Джим Хол, супервайзор на строителната компания Tridel, каза, че управителят на имота, който е повикал властите, не е знаел, че Кристоф ще се катери по сградата, и е реагирал прекалено.

„Това беше просто липса на комуникация“, каза сержант Марк Лонгмюър от полицията на Метро Торонто.

Кристоф показваше уменията си, за да привлече внимание към своя план за създаване на доброволен спасителен екип за височинно въжени спасителни операции – Канадският спасителен екип за извънредни ситуации, който да е на разположение и координиран с пожарната служба.

„В Метро има 10,000 високи сгради и нямаме специално обучен спасителен екип за градски високи сгради“, каза Кристоф.

Заместник-началникът на пожарната служба на Скарбъро, Боб Дръмонд, обаче не търси доброволна помощ.
„Това ми звучи доста диво“, каза Дръмонд. „Имаме свой собствен екип за височинни спасителни операции, имаме свое оборудване. Определено няма да викаме никого за помощ.“

НЕ Е КАСКАДЬОРСКИ ТРИК…
Иван Кристоф демонстрира спасяване с въжета, докато виси от страната на висока сграда в Скарбъро вчера.

Фалшиви новини за екстремна форография от високо: Мъж се качи на 36 метров кран за снимки на залеза

В един  телевизионен репортаж по национална телевизия се вижда как една инициатива, за която към мен се обърнаха доброволци със запитването дали мога да ги обуча на въздушно спасяване с алпийски методи и височинно-въжени операции с хеликоптер, съпроводено с официално писмо от Д-р Ясен Цветков, от Националната Асоциация на Доброволците в Република България НАДРБ и след съвместна среща с представители на Пожарната безопасност и членове на доброволни формирования на 5ти етаж на един от моите строителни обекти за S.O.S. проекти за Спасителя на бъдещето, стартирах подготовката за създаването на новаторска методология за статично и динамично височинно въздушно обучение. Разбира се, както сигурно се досещате, това го направих напълно безвъзмездно, защото държавата ни е толкова “бедна”, за да се грижи за такива каузи, че го правя не само в полза родину, но и си плащам за всички дейности и последствия по повод на тази инициатива. Разбира се, държавата има страшно много пари за безразсъдно и глупаво менажиране, но тези пари отиват за свои хора и се присвояват по специални схеми…..

Та това, което им казах на тези мили хора бе, че тъй като хеликоптера е скъпо а и рисково начинание, при което всяко грешно движение може да има фатални последици с огромни щети и човешки жертви, ще започнем стъпка по стъпка нагоре, и докато построя Кула-тренажор, ще говоря с основния инвеститор и неговите подизпълнители да предоставим напълно безвъзмездно 11 етажни си кран, който се намираше на родния ми имот, за да се работи над проекта страницата на ForBulgaria.com. Но тъй като всякаква работа на и над строителни обекти е рискова и минава под много регулации, започнах цялата кореспонденция с институции, срещи в кметства за разрешения, уведомяване на Полицията. тел. 112 и други, започнах с подготовката за визуализацията с най-новите технологии за ВР трениране от високо… докато не ми започна да ми звъни телефона от много места, защото „една жена каза че…”.

Тъй като това трябваше да стане над родния ми дом, на крана, който бе монтиран на моя имот, за да построи Дома на Спасителя на бъдещето в другия ми имот срещу обезщетение, попитах инвестира дали е ОК да направя снимки от високо, на върха на крана, за да направя оценка на риска за специализирано обучение за работа с хеликоптер над този терен, за уникален План за евакуация на хората от сградата по въздух, където докато имаме кран може да се направят всякакви сценарии и тренировки за нов вид спасявано по въздух и от трудно достъпни места на  високи сгради. Разбира се. Както инвеститорите, така и техническия ръководител на проекта казаха, че мога да направя това на мои риск, тъй като това не е разрешено да се прави. Тоест това трябвало от самото начало да се заложи,  още преди получаването на Разрешението за строеж. И всякакви други подобни дейности, особено на кран са забранени. Просто от комисията за надзор и други институции не трябва да разберат иначе може да има оплакване и това да спре, както и възпрепятства  строежа на сградата. Това означава загуба на пари. Хората да могат да работят. Може да има още усложнение. Както и аз по договор бих подлежал на санкции. И финансови. Компенсации. Разбира се, аз поех този риск като за тази цел 1 се обадих на полицията да ги предупредя. Но там ми отговориха, че без значение, че аз съм собственикът на сградата на обекта. Те са длъжни при всеки подаден сигнал да реагират. И когато аз бях направо изкачване и да е полиция, аз тогава си подадох документите И те видяха, че няма проблеми.

Продължих да работя по проекта и когато се качих на крана, използвах най-доброто възможно оборудване за обезопасяване, включително кислородна бутилка и професионална пожарникарска каска със специален щит, който имаше златно покритие на визьора. Заснех иновационна тренировка, в която инсценирах как достигам края на стрелата. Подсигурен от всички страни, направих 360-градусови снимки, които впоследствие използвах за представяне пред ръководството на ВВС и пилоти от ВВС и частни компании, за да видят как изглежда перспективата от гледна точка на пилота. Това беше необходимо, за да мога да подготвя оценката на риска по най-модерен начин.

Всичко беше наред до момента, в който получих обаждане от инвеститора, който ме информира, че в социалните мрежи е излязъл клип, заснет от жена, която е била на разстояние. По-късно ми се обади телевизионна репортерка от водеща телевизия, за да поиска интервю с мен пред самата сграда. От съображения за сигурност, не желаех да се привлича излишен интерес към строителния обект, защото така или иначе имахме много неоснователни нападки, които целяха да забавят и да ни откажат от строителството на обекта, като например, изсичане на дървета, за което и всичко, за което имахме разрешения, но съседи, които ме изнудваха за услуги, като например да получат отрязаните орехи и дървета. Защо се работи  между 14-16 часа, въпреки, че си платихме за това разрешение и други абсурди. Още повече, че щом този обект предизвика такъв огромен интерес в социалните мрежи, то със сигурност може да се появят всякакви wonna-be-та, които да се катерят по крана без осигуровка и да си правят селфита, или просто да привлекат крадци. Нито пък исках да обвържа сградата с всякакви негативни инсинуации, тъй като това представляваше риск и за инвеститора, който иска да си продаде неговите части, за да си възстанови инвестицията и да спечели. Привлеченото внимание можеше да доведе до кражба на техника, като вече имаше такива случаи. Поради тази причина предложих на репортерката да се качим на самолет, ако искаше да направи репортаж за екстремните снимки, което беше чудесна възможност. Точно този уикенд планирах да отида с човек от специалния отряд за спасяване и да заснемем вариант за обучение на бъдещи спасителни скокове с парашути. Репортерката отказа, а аз й казах, че това ще бъде голям пропуск, тъй като това е реална възможност за екстремни снимки.

Шокиращо беше, когато видях, че в сутрешния блок на националната телевизия беше излъчен репортаж с тази жена, която бе заснела клипа и само го е предоставила на локална медия, за да се популяризира и да направи сензация, като явно е очаквала да стане известна, защото първото нещо, което е трябвало да направи е да се обади на тел 112 ако се е притеснявала за човека, който е снимал. Или да информира Полицията и чак тогава да снима ако има възможност, но вместо това тя си снимала повече от 15 минути, по нейни думи и явно се е надявала да падна, за да увековечи този момент.

В телевизионния репортаж на Сутрешния блок,  те я показаха в гръб, сякаш се крие от криминално опасни хора, което внесе изкривена представа за ситуацията. Освен това се оказа, че репортерите и видеооператорът бяха влезли без мое разрешение в имота ми и на обекта, нарушавайки закона за неприкосновеност на личната собственост и мерки за сигурност на строителен обект, и поставяйки се в опасност, тъй като не бяха обезопасени с каски и предпазни мерки. Те дори заснеха обекта по време на работния ден, когато вратата на обекта беше отворена, но не посочиха, че това беше по време на строеж, и заявиха, че няма охранителни камери, което не беше нито необходимо, защото в началото имахме охрана, която спеше дори на терена във фургона, както и аз имам AXIS 360 Degree Security IP camera и Insta360 камери,  но това се оказа нерентабилно, защото дори и да ги заснемеш посетителите, това нито има стойност в Съда, нито ще спре някой да се катери, защото както бе случая с Greenpeace активистите на CN TOWER, когато се изкачиха по стоманените въжета на платформите й до под основата на Въртящия се ресторант, това нямаше никакъв ефект.

Псевдо опасенията на свидетлеката направила записа са неоснователни, защото не може всеки да влиза спокойно на чужд заграден строителен обект. Още повече, че ако деца прескачат огради на чужди имоти, това е влизане с взлом и е престъпление. Тогава вината и отговорността е в родителите. Както е казал Генерал Джордж Вашингтон – “Ако нападнеш моя дом, ти нападаш моята същност.“ А в България имаме прецедент, когатоо едно дете е загинало, в опит да имитира елементи от телевизонно реалити щоу на същата телевизия.

Тази злоупотреба с информация предизвика много негативни последствия. Въпреки че целта ми беше да помогна на доброволческа асоциация, която официално ми беше поискала съдействие, ситуацията доведе до сериозни проблеми, включително кражби. Проблемът беше, че репортерите не се интересуваха от безопасността и перспективата на проекта, а използваха ситуацията за сензация, което доведе до нежеланото привличане на деца, тъй като съсед ми каза, че е видял 16 годишен младеж да се качва на същия кран.

Въпреки всичко, поради злонамерената интерпретация на ситуацията, вместо да се оценят иновациите и възможностите за обучение, беше създаден негативен образ на инициативата ми. Това не само, че доведе до лични загуби, които няма да описвам тук, но и беше разрушително за обществото, защото вместо да се фокусира върху реалните предимства на проекта, се измести вниманието към зле интерпретирани опасности.

В крайна сметка, въпреки усилията ми да предоставя новаторски решения и да помагам на тези, които се нуждаят от помощ, се оказа, че голяма част от тези, на които бях се опитал да помогна, не бяха готови да поемат отговорност. Това ме накара да преосмисля подхода си и да осъзная, че когато работиш с хора, които не искат да помогнат на себе си, усилията ти често остават без възнаграждение.

Ето и извдка от телевизионното предаване:

Здравей, България!

Водещ: Екстремно селфи от 36 метра височина – жена от София засне видео, докато мъж се разхожда по стрелата на строителен кран. Тя е записала как стои върху крана, прави снимки и дори се наслаждава на залеза над столицата. Ето какво видяхме във видеото и какво разказват свидетели.

Репортер: На кадрите се вижда как един мъж стои на върха на стрелата на строителен кран с височина 36 метра. Той прави усмихнати селфита, заснема града и очевидно се наслаждава на гледката. Свидетел, който наблюдавал ситуацията, сподели впечатленията си.

Свидетел: Случайно погледнах през прозореца и онемях от ужас. На върха на високия кран, който се извисяваше над строителния обект, забелязах фигура. Изглеждаше като млад мъж или момче. Той очевидно правеше снимки – на себе си и на града. Беше изключително рисковано! Човекът държеше селфи стик, размахваше го във въздуха и снимаше селфита, въртейки се в кръг. Гледах го около петнадесет минути, докато стоеше там на ръба, и после влязох вътре, неспокойна.

След около половин час погледнах отново. Той все още беше там, без никакви признаци, че е слизал. Струваше ми се невероятно как изобщо се е качил. Явно се движеше директно по металните елементи на крана – действие, което ми се стори изключително опасно. В един момент забелязах, че прикляка на места, но така и не видях как слезе.

Първата ми мисъл беше да се обадя в полицията. После обаче се замислих, че това е строителен обект и би трябвало да има някакъв надзор. След като изглеждаше, че целта му са просто снимки, решихме, че вероятно е допуснат там с разрешение. Охраната сигурно е знаела за присъствието му. Но ако не е, това е страшно притеснително – достъпът до такова място трябва да е строго ограничен. Надявам се, че този човек е бил обезопасен,

Водещ: Какво би могло да накара човек да поеме такъв риск? Дали е заради търсене на адреналин или внимание в социалните мрежи? За коментар сме поканили психолога д-р Пламен Димитров.

Д-р Пламен Димитров: Добро утро! Възможностите са няколко – може да става въпрос за търсене на адреналин, за нужда от внимание в социалните мрежи или просто за стремеж към перфектния кадър. Мотивацията обаче зависи от конкретния човек и неговите вътрешни подбуди.

В повечето случаи такива постъпки се свързват с нуждата да се почувстваш „жив“ или да преодолееш страхове. Понякога тези действия са начин за справяне с тревожност или вътрешен конфликт. Във времената, в които живеем, много хора изпитват екзистенциален страх, подхранван от несигурност и глобални събития като пандемии или икономически кризи. Някои избират да се справят чрез безопасни начини, докато други търсят крайни изживявания.

Водещ: Има ли връзка между този тип поведение и по-общи социални явления като отказ от ваксини или вяра в конспирации?

Д-р Димитров: Да, има връзка. Това, което описвате, се нарича „управление на терора“ в социалната психология – когато човек е изправен пред осъзнаването на собствената си смъртност, той може да реагира с различни защитни механизми. Някои хора търсят екстремни преживявания, за да изпитат усещане за контрол и надмощие над страха. Други го изразяват чрез отричане или приемане на ирационални вярвания.

Репортер: Значи, това селфи може да е израз на подобна реакция?

Д-р Димитров: Точно така. Човекът, който е предприел този риск, може би е искал да почувства, че контролира ситуацията и че преодолява собствените си страхове. Това е начин да докаже на себе си, че е способен да се справи с опасността.

Водещ: Много ви благодарим за анализа, д-р Димитров!

Д-р Димитров: Благодаря и аз.

https://ivankristoff.com/wp-content/uploads/2014/03/1920-×-1171Skydome.jpg

През 2001 година, точно след събитията от 11 септември, в Торонто започнаха да представят визията за най-добрите герои на града. Включени бяха полицаи, пожарникари, медиците и доктори, но аз бях единственият, който беше отличен заради риска, който поемам в работата си. Бях наречен “ансън хирос” (неопитен герой). Тогава целият свят беше под голямо напрежение заради трагедиите в САЩ, които промениха света.

По време на този период в Торонто се провеждаше международна среща на шефовете на полиция и производители на техника, а аз бях поканен да участвам от един от световните лидери. Същевременно беше организиран мач между отборите на Торонто Аргонавтс и Монреал. Събитието беше част от Super Bowl, най-гледаното спортно събитие в Канада, и привличаше зрители не само от страната, но и от цяла Северна Америка. То беше наблюдавано от десетки милиони хора по целия свят. За откритията на събитието бях поканен да се спусна от покрива на “Скайдом”, стадиона на Торонто. Това беше много опасно място – двама души бяха загинали при спускания от покрива, единият по време на работа, а другият по време на шоу.

Беше почти невъзможно да си представим, че след две фатални инциденти, ръководството на SkyDome – емблематичният стадион на Торонто, ще позволи на друг работник или каскадьор да извърши въздушна или вертикална работа на покрива на най-известния стадион в Канада. Но след терористичния атентат на 11 септември 2001 г. в Ню Йорк, бях избран от хората на Торонто, и класацията бе обявена в списанията Bayview Post, Richmond Hill Post, North York Post, Leaside And Rosedale, The Village Post И The Thornhil Post и много други издания в Онтарио, Канада,  с главната история “Неизпятите герои на Торонто”. Това вероятно ми помогна да бъда удостоен с честта да демонстрирам работа с въже, комбинирана с иновации в мобилните компютърни технологии за водещата световна марка Panasonic, която ме покани да демонстрирам първия в света дистанционно управляем таблет с тъчскрийн по време на Super Bowl на 13 октомври същата година.

Просто трябваше да се спусна с главата надолу в изключително бързо преминаване, за да подам топката на съдията по време на мача между Торонто Аргонавтс и Монреал Алуетс за открития мач пред милиони зрители по ESPN и над 20,000 души на живо.

Събитието се провеждаше пред над 20,000 души, които гледаха на живо, и още по-това беше излъчвано по ESPN и най-големите спортни канали в Северна Америка. Въпреки предупрежденията от техническия екип, че това може да се възприеме като опасност за зрителите, реших да продължа. Когато ми казаха да внимавам, защото хората могат да се уплашат, аз реших да се справя със ситуацията по уникален начин.

Преди да започна спускането, измислих нещо, което никой друг не беше правил. Възнамерявах да вържа мобилния монитор на външната стан на дланта си, да се спусна като паяк до нивото на Джъмботорна -окачен дисплей, който стоеше в края на стадиона, но високо над хората, да напиша съобщение, което да се излъчи на ЖИВО, и жълтата торба (за да се вижда и отдалече), в която съм намотал много добре и прецизно остатъка от въжето си, да я хвърля надолу да се размотава, с което ще привлека още повече елемента на опасност от падащ човек,  стресна хората и да ги подготвя за следващото падане на нещо, което всъщност бях аз, и като се обърна с краката нагоре, да се спусна много бързо с главата на долу към играчите в центъра на стадиона и като се срещнат главите ни на едно ниво, но в различни посоки и заобиколен от тях,  точно тогава трябва в движение да се извъртя, като в последния момент да се обърна, така че да не си разбия главата в пода, а да стъпя на крака и да им подам топката.

Това беше моя сценарий, а на менажерите на екипа и организаторите на Супер бола, бе просто в моя чест от високо да се спусна и да подам на играчите топката, за да започнат да играят. Това бе огромна чест, но и отговорност. Нямаше място за грешка, защото всичко бе на живо, нямах време да тренира, макар, чувствах, че съм тренирал цял живот за този миг.

Но тук трябваше много да се концентрирам и да си проигравам в главата внимателно целия сценарии; как като усещах, че приближавам земята, щях да направя рязка промяна в посоката, за да избегна най-ужасното, като се абстрахирах, че на това място са умирали други двама, които сигурно са си мислили, че са били и те подготвени за немислимото. Въжетата трябваше да бъдат точно толкова дълги и динамични, че като се разтегнат от тежестта ми, и спра на около метър преди края на въжето, още докато съм с главата на долу, да замръзна, за да се разтегнат до край и в последния момент, да се извъртя, без значение къде съм, а това можеше само с едно движение на свободната ми ръка да стане, защото с другата контролирах скоростта и това, че бях обърнат нестандартно с главата надолу ми даваше предимството да наблюдавах края на въжето, защото то бе без възел, за да може да се изкара през моето устройство и да се освободя от въжето, щом премине края му и то да полети нагоре, за да си възстанови алонгациата у в момента на подаването на топката ми, да съм свободен като играчите.

Щом чух по високоговорителя името си и призива, както съм гледал по боксовите мачове и в последния случай, когато имах медийната и фото акредитация и бях поканен на супер мача на Кубрат Пулев и Фюри на Арена Армеец, знам какво бе усещането на още по-голям стадион с десетки хиляди хора да крещят, като ти анонсират иметo; “… And now Ladies and Gentlemen, here comes Spiderman – Ivan Kristo-o-o-o-o-ff. Toronto’s own Spiderman! The Unsung Heroe!”, просто полетях надолу. Беше невероятен полет и преживяване, високо над всички и най-бърз от всички на стадиона😊

Това, което направих, беше уникално – чувайки само как публиката ме аплодирах докатонормално се спуснах до нивото на Джъмботрона и написах съобщението “Welcome to Panasonic Day”. След това поех дълбоко въздух, и с едно рязко движение се обърнах с главата надолу, пуснах си торбата с въжето и като видях как падна освободена от него в края му а въжето бе на разстояние от няколко метра във въздуха, високо над играчите, изчаках, за да се налюбувам на този незабравим момент и знаех, че хората там долу, както  и екипа на Скайдом или ще се уплашат, или ще се зачудят как ще се спусна като въжето ми е доста далеч от игрището. Щом се успокоиха и се получи една пауза, която се усещаше много силно при мен, полетях с бясна скорост, чувайки ужаса, като си въртях краката сякаш падам и съм паникьосан, за да създам елемента  на хаос и фактора ИЗНЕНАДА, и после екстаза дойде, когато стигнах края, заобиколен от играчите, изчезнах от полезрението на публиката, а въжето като разтегна ластика, се върна нагоре.

Беше невероятно, с много емоции и удовлетворението от професионално прецизното и вълшебно изпълнение. То трая само няколко секунди, но за първи път бях в свободен полет като  Летящия човек и когато успях да спря спускането точно на сантиметри от края на въжето, погледа ми бе устремен като в тунелно виждане, целия ми сват сякаш изведнъж замръзна и като в забавен каданс ми се спря дъха и получих най-голямото удовлетворение, като усетих, че полета ми са забавя и цялото си тяло почнах отново да усещам натоварването върху сбруята, слабите ми части, кръста и сякаш разтягането на целия ми гръбначен стълб и врата от натоварването при рязкото и плавно разтягане на въжето.

Халелуя!  Значи номера ми мина и съм жив и здрав.

Това бе някакво Зен чувство и яко ускорено производство на най-мощния наркотик – адреналина. Така успях да преизпълня моята част от представянето на събитието по един неочакван, незабравим и  впечатляващ начин. Тога усетих и цялата енергия да си в центъра на стадиона, точно преди старта на най-голямото спортно събитие на годината в Канада. На място се здрависахме и пожелах успех на отбора на града ми -Торонтовските Аргонафти, и с голяма гордост и удовлетворение се отправих към червения си впечатляващ и грабващ внимание аварийно-спасителен всъдеход, който бях брандирал с логото на корпорацитя си и паркирал до терена, за да го виждат и клиентите ми на живо или по време на мача.

Case study of the fatal fall at the SkyDome

 

 

 

KEEP READING