– Кое накара Човека паяк да се включи в предизборната кампания в България и това ли е реално поводът за краткото ви завръщане тук?

– Дойдох в Шумен по покана на депутати от НДСВ. Но държа да подчертая – на шуменските депутати. Не се занимавам с партии, нито пък ме интересува кой в коя политическа сила членува. Дойдох в Шумен, защото вярвам в тези хора, а за кандидат-кметицата Даниела Русева си проверих преди това информацията по Интернет. Не открих нищо лошо за нея и прецених, че е човек, на който мога да помогна. Ако трябва да съм откровен, подобно нещо искам да направя и за кандидат-кмета на Велинград Заварин Маров. Той е от БСП и е бивш депутат. Но понеже имам вила във Велинград, а хората там го уважават, смятам, че е по-важно и принципно да направя нещо за самия град. И на него имам желание да помогна, както на Даниела. Тя е изключително смела жена и ми допадна. Дори се пошегувах, че ако стане кмет на Шумен, всяка година ще идвам тук да правя атракции.

– Как ще се отрази участието ви в подобни кампании на имиджа ви като човек спасител?

– Трябва да се правят добри неща. Пак казвам – не вярвам на партиите. Дори като българин се срамувам от простотията на политици, които тъпчат и потушават българския дух. Ние сме велик народ, а хората тук се третират като идиоти. Поради факта, че работя за себе си и работя за другите едновременно с това в основата на всичко за мен е желанието да уцелеем. Но за да може човек да живее ползотворно, не трябва да мисли как да навреди на други хора и животни, а трябва да се освободи от всички негативни действия. Само тогава ще вървим напред. Това е моят морален кодекс, който ме води всеки ден и час.

– Как и кога разбрахте, че мисията ви е да спасявате хора?

– През 1993 г. в Сент Катринс загинаха 4 души при монтаж на мост. Реших, че мога да създам отряд, който да достига до реално недостъпни места, и че може да има спасени хиляди живота. Ако трябва да поставя някого в ситуации, в които съм бил, това е все едно да му подпиша смъртната присъда. Контактувам със стотици хора и сме създали цяла мрежа от най-различни личности, но предпочитам аз да поема пълния риск. Не мога да си позволя да карам някой да върши нещо, което не му е по силите, и затова всички, които са с мен, го правят доброволно.

– Смятахте да правите доброволен отряд за спасителни операции в екстремни ситуации и в България. Докъде стигна реализацията на тази идея?

– По-добре да не говорим за това. Вече нямам сили да се моля на ведомства и да ги убеждавам, че трябва да си вършат работата, за която всъщност получават заплати. Определено съм решил да направя една такава ефективна структура и тук, у нас. През повечето време обаче съм в Торонто и в момента правя проучвания. Върти ми се из главата идеята аз да съм основен спонсор и чрез други спонсори да реализираме най-накрая българския вариант на канадската ми дейност. За съжаление в България има чиновници, които не смеят да кихнат без разрешението на своите началници. И се сещам за един случай, в който американска компания изпрати свои мениджъри в Индия. Изведнъж се оказа, че въпреки сплотената работна атмосфера и добрите отношения между шефове и подчинени работата не вървяла. Мениджърите правят проучване и то доказва, че самата култура на индийците е по-различна и американският модел там не заработва. Индийците имат уважение към мениджъра си, ако той ги ругае. Т. е. да му имат страха. Иначе му се качват на главата.

– Да не би да правите аналог със ситуацията в България в момента?

– Определено нашият бит и култура също дават отражение. Подходът обаче не трябва да е такъв. Хората нямат нужда от парфюмирани обещания, на каквито ще се наслушат и на тези избори, а просто трябва да бъдат оставени да направят своя избор с един обикновен въпрос: “Искате ли?”

Биляна Веселинова

Иван Кристоф – Човека-паяк и министърът на туризма на Мадагаскар пред “Делници” на Евроком

Това, което виждате в момента, е изложба от снимки и материали, които съм използвал на най-голямото изложение за сигурност, безопасност и пожарогасене. Снимките са част от идеята да не се изхвърлят използваните материали, а да се рециклират и използват повторно. Сред тях са кадри от първото ми изкачване на най-високата кула в света – Си Ен Тауър, което направих с пълна дискретност. Тогава изградих бранда „Иван Кристов“, който вече е търговска марка.

Бях с екипа на ВВС, защото целта беше да внедрим иновации – нещо, което никой друг не е правил. В един от проектите използвахме хеликоптер ENSTOM B480 с един двигател, който е първият сертифициран за търсене и спасяване. Това беше истинска иновация, която дори привлече вниманието на международни компании за реклама. Реализирахме проекта в Горна Оряховица, където създадохме и първата доброволческа инициатива за специализирано спасяване.

Всъщност винаги съм поставял акцент върху доброволчеството и помощта на другите. Тази идея не е обвързана с бизнес, а с обществена полза. В Канада, например, където съм гражданин, съществуват „самарянски“ закони, които защитават хората, оказващи помощ, дори и ако допуснат грешка.

През годините съм развил различни иновативни проекти. През 1997 г. поставих рекорд за „Гинес“, като се спуснах от хеликоптер над езерото Онтарио на височина 2000 фута. Това се случи по молба на канадските служби за сигурност и спешна помощ, които организираха първия Ден на благодарността за спасителните служби. Ситуацията беше предизвикателна – трябваше да осигуря финансиране за хеликоптера и да преодолея административни пречки, но в крайна сметка рекордът беше постигнат.

Една от най-трудните ситуации беше свързана със спускане от хеликоптер в Торонто. Имаше риск от арест заради регулации на пристанището, но успях да изпълня маневрата с минимален риск. Тази демонстрация показа възможностите на екипа ми и привлече вниманието на широката общественост.

През годините съм участвал в множество инициативи, свързани със спасяване и иновации. Моята мечта винаги е била да създам по-безопасна среда за хората. В България развиваме идеи за аварийни операции по земя, вода и въздух, включително с екипировка, донесена от Канада. Работим с партньори и доброволци, за да изградим ново поколение специалисти, които ще продължат нашата мисия.

Важно е да подчертая, че страхът е естествен фактор в подобни ситуации, но е важно да бъде контролиран и предвиден. Именно този „разумен страх“ ни помага да оцеляваме и да бъдем успешни в това, което правим.